„Трактат за музиката“: 20-та глава
Музиката е източник на радост, а радостта е свойствено на човека чувство. Човек не може да живее без радостта. Когато той се радва, той изразява радостта си с глас и танц. Промяната в чувствата непременно намира израз в музиката. Ето защо, никой не може без музика, а музиката не може без да бъде изразена. Ако получи неправилен израз, това може да доведе до хаос. Владетелите са ненавиждали безпорядъка, затова създали оди и химни, за да я направляват. Благодарение на това, музиката можела да доставя радост без да бъде непристойна. Мелодията, звуците, техните окраска и ритъм са станали трогателни за хората и пораждали у тях благопристойни мисли. Така били възпирани лошите нрави и порочността не можела да стигне до тях. По този начин владетелите в миналото са създали музиката. А Модзъ се противопоставя на това! Но какво да се прави?
Когато хубава музика звучи в храма на предците, внимателно я слушат и владетеля и министрите. Сред тях цари съгласие и взаимно уважение. Ако музиката звучи в женските покои, а бащата и сина еднакво внимателно я слушат, сред роднините има разбирателство. Когато хубава музика звучи в сан, в ли, в дзу или в чан, и старо и младо внимателно слуша, то между тях ще има съгласие и послушание. В музиката има един основен тон, по който трябва да съгласуват всички останали звуци; инструментите да се съгласуват с ритъма, заедно да създават едно хармонично звучене. Музиката трябва да привежда в порядък всички промени. По този начин древните владетели са създали музиката, а Модзъ се противопоставя на това! Но какво да се прави?
Ето защо, когато слушаме оди и химни, мислите ни се устремяват високо. Ако танцуваш с щит и брадва и овладееш движенията на главата и тялото, твоят облик става мъжествен. Когато танцът е в правилната последователност и движенията са съгласувани с ритъма, когато редовете са подравнени и не се разкъсват, тогава танцът получава необходимата точност. Затова извън пределите на държавата, музиката се използва при военни походи и няма такъв, който да не се подчини; в самата държава, музиката служи в ритуалните церемонии няма такъв, който да не се подчини. Затова музиката е Велико единение в Поднебесната – сплотява хората, създава единство и хармония, тя е основата на реда и послушанието. По този начин древните владетели са създали музиката. А Модзъ се противопоставя на това! Но какво да се прави?
За древните владетели, музиката е била средство да изразят радостта си, а армията и оръжието – да изразят гнева си. Музиката е начин да изразят границата между едното и другото. И радостта и гнева получават нужното от музиката. Поради тази причина, когато владетелят е радостен, хората му се подчиняват; когато е гневен, тези, които предизвикват безредици се страхуват от него. При управлението на древните владетели, музиката и ритуалите са били част от главните събития в царството. Но Модзъ отрича това. Модзъ към музиката е като слепец, който трябва да различи черно от бяло, като глухия, който трябва да различи правилните от фалшивите звуци, като човек, който иска да стигне царство Чу, а отива на север.
Музиката може дълбоко да проникне в човешкото съзнание; тя трогва и променя човек много бързо. Древните владетели внимателно са украсявали музиката. Ако тя е правилна и хармонична, тогава сред народа цари мир и съгласие и той не върши непристойни дела. Когато музиката е величествена, тогава народът е сговорен и добродетелен и няма безредици. Ако народът жевее в хармония и всички са благопристойни, тогава силата на войската е голяма и защитата на крепостите е здрава, а вражеските царства не смеят да нападат. Ако е така, народът ще се радва на спокоен живот в родните места и владетелят да бъде доволен. Затова името на владетеля ще се прослави, славата му ще е голяма, а сред хората в Поднебесната няма да има нито един, който да не желае той да бъде владетел.
Ако музиката е празна и порочна, то народът става разпасан и има низки нрави; при такъв народ може да настъпят безредици и борба за власт. Безредиците и борбата за власт ще направят войската слаба и крепости и ровове ще бъдат нападани, а вражеските царства ще атакуват. Тогава народа не ще може спокойно да живее по родните си места, не ще може да се радват на земите си и да удовлетворяват владетеля. Затова, когато от ритуалите се премахне изящната музика и порочната музика се развихри, страната е отслабена и се намира в опасност и там е коренът на унижението й. Ето защо древните владетели обръщат внимание на ритуалите и изящната музика и презират порочната музика. Когато говорят за длъжностите, владетелите съблюдават поетичния текст и музиката, забраняват порочната музика и своевременно я поправят. Традицията на племената Ман и И и порочната музика не могат да нарушат изящната. Това е дело на Великия наставник. Модзъ казва: „Музиката е това, което мъдрите владетели отричат, а конфуцианците се стремят към нея. Това е неправилно.“ Достойният човек смята, че това не е така. Музиката е това, което съвършеният човек обича. При това я използва, за да промени мислите на хората. Музиката трогва дълбоко всеки. Тя лесно променя традициите и обичаите, затова древните владетели са използвали музиката, за да привлекат хората и да ги направят добри и сговорни.
На Китайски език: 《荀子》 – 乐论第二十
夫乐者，乐也，人情之所必不免也，故人不能无乐。乐则必发于声音，形于动静，而人之道，声音动静，性术之变尽是矣。故人不能不乐，乐则不能无形，形而不为道，则不能无乱。先王恶其乱也，故制《雅》、《颂》之声以道之，使其声足以乐而不流，使其文足以辨而不諰，使其曲直、繁省、廉肉、节奏足以感动人之善心，使夫邪污之气无由得接焉。是先王立乐之方也，而墨子非之，奈何！故乐在宗庙之中，群臣上下同听之，则莫不和敬；闺门之内，父子兄弟同听之，则莫不和亲；乡里族长之中，长少同听之，则莫不和顺。故乐者，审一以定和者也，比物以饰节者也，合奏以成文者也，足以率一道，足以治万变。是先王立乐之术也，而墨子非之，奈何！
故听其《雅》、《颂》之声，而志意得广焉；执其干戚，习其俯仰屈伸，而容貌得庄焉；行其缀兆，要其节奏，而行列得正焉，进退得齐焉。故乐者，出所以征诛也，入所以揖让也。征诛揖让，其义一也。出所以征诛，则莫不听从；入所以揖让，则莫不从服。故乐者，天下之大齐也，中和之纪也，人情之所必不免也。是先王立乐之术也，而墨子非之，奈何！
且乐者，先王之所以饰喜也；军旅? 钺者，先王之所以饰怒也。先王喜怒皆得其齐焉。是故喜而天下和之，怒而暴乱畏之，先王之道，礼乐正其盛者也，而墨子非之。故曰：墨子之于道也，犹瞽之于白黑也，犹聋之于清浊也，犹欲之楚而北求之也。夫声乐之入人也深，其化人也速，故先王谨为之文。乐中平则民和而不流，乐肃庄则民齐而不乱。民和齐则兵劲城固，敌国不敢婴也。如是，则百姓莫不安其处，乐其乡，以至足其上矣。然后名声于是白，光辉于是大，四海之民莫不愿得以为师。是王者之始也。乐姚冶以险，则民流僈鄙贱矣。流僈则乱，鄙贱则争。乱争则兵弱城犯，敌国危之。如是，则百姓不安其处，不乐其乡，不足其上矣。故礼乐废而邪音起者，危削侮辱之本也。故先王贵礼乐而贱邪音。其在序官也，曰：“修宪命，审诛赏，禁淫声，以时顺修，使夷俗邪音不敢乱雅，太师之事也。”墨子曰：“乐者，圣王之所非也，而儒者为之，过也。”君子以为不然。乐者，圣人之所乐也，而可以善民心，其感人深，其移风易俗，故先王导之以礼乐而民和睦。
