Китайският народ много обича Мън Дзян Ню и я почита като истинска светица. Потвърждение на това са множеството храмове посветени на нея. Един от най-известните е храмът намиращ се на 6,5 км на изток от град Шанхайгуан – близо до Бохайския залив. Той е бил построен по времето на династия Сун (960 г. – 1279г.) и е разположен на територия от 20.000 кв. м. Храмовият комплекс включва множество павилиони, беседки и паркове.
Легендата за Мън Дзян Ню 孟姜女
Имало едно време мъж и жена – семейство Дзян. Посадили те веднъж тиква-кратуна. Пораснала тиквата голяма и се озовала при съседите – семейство Мън. Разрязали я семейство Мън – и що да видят – в тиквата седи момиче. Дали и име – Мън Дзян Ню – момиче от семейство Мън и Дзян.
Минали години. Пораснала Мън Дзян Ню и станала истинска красавица – истинска небесна фея. Като я погледнеш – веднага ще се влюбиш. Никой, обаче, никога не е виждал Мън Дзян Ню. Семейство Мън били богати хора и пазели дъщеря си във висока къща в градината, където никой не влизал, а Мън Дзян Ню никога не я пускали навън.
Само Фън Си Лиан веднъж имал късмета да я види, и скоро след това станали те щастливи съпрузи.
Как е станало това? Ето така. По онова време император Цин Шъ Хуан замислил да построи Великата китайска стена – с дължина от 10 хиляди ли. Набирали хората от всякъде, хващали мъжете безразборно. Когото хванат – да не се надява да се върне по родните места. А кой иска да умира напразно? И ето веднъж дошла стражата за Фан Си Лиан, а той да вземе и да избяга. Бягал, бягал и се озовал пред къщата на семейство Мън. Прескочил оградата на градината и се притаил зад едно изкуствено хълмче от камъни. В същото време Мън Дзян Ню заедно със своята слугиня излязла в градината на разходка, гледа – разноцветни молци летят. Приискало и се на момичето да хване поне един. Извадила копринената си кърпичка и я хвърлила. Кърпичката, обаче не уцелила молеца и паднала в езерцето, а молецът излетял. Разочаровало се момичето, седнало на един голям сив камък и заповядала на слугинята си да извади кърпичката от езерцето. А тя, неразбрала и се наложило Мън Дзян Ню сама да вади кърпичката. Приближила се към езерцето, засукала ръкави. През това време слугинята й се провикнала:
— Оле, какво виждам! — Видяла тя младежа как се е притаил зад хълмчето и гледа господарката й.
Надигнала глава Мън Дзян Ню, засрамила се и почервеняла – на другия бряг, зад хълмчето се бил скрил прекрасен юноша. А Фан Си Лиан не знаел какво да прави – ако избяга – ще го хване стражата – ако остане – става неловко – не познава момичето. Най-накрая се решил и излязъл напред, поклонил се на слугинята и казал:
— Моля те, девойко, спаси ме!
А слугинята вече се била окопитила от уплахата и почнала да се кара на юношата:
— От къде се взе, бродяга?
Паднал юношата на земята и казал:
— Аз съм Фан Си Лиан, крия се от стражата, затова се оказах по невнимание тук.
Не спира слугинята:
— А знаеш ли, че това е градината на моята господарка?
Отговаря й юношата:
— Не знаех това!
Междувременно Мън Дзян Ню си харесала юношата: бил красив и с висок статус. Зародила се в сърцето й любов и започнала да смъмря слугинята си:
— Не бива да си толкова невъзпитана. Да го заведем при баща ми – нека го научи как да се крие от стражата.
Завели Фан Си Лиана при домакина. Огледал го старецът: юношата бил красив и с висок статус. Започнал да го разпитва надълго и нашироко — каквото и да го пита – всичко знаел Фан Си Лиан, на всичко отговарял бързо и вярно, без да се замисля. Харесал стареца младежа и решил да ги направи свой зет и в същия ден да направи сватба.
Кой би си помислил, че новобрачните няма да успеят да влязат в градината на цветята и да се поклонят, и ще се появи стражата.
Отвели юношата и заплакали майката и бащата – натъжили се всички в домакинството. А Мън Дзян Ню дала клетва че за никой друг няма да се омъжи – ще чака Фан Си Лиан да се върне.
Оттогава намразила тя императора Цин Шъ Хуан с люта омраза, Великата му стена също намразила, и стражата, която хванала мъжа й. Въздишала тежко Мън Дзян Ню, веждите си не изправяла, а когато заговорила – гласът й бил пълен с тъга. По цели дни седяла в спалнята си – не яла, не пила, през нощите не спала, само за Фан Си Лиан си мислила и тъгувала. Станало й досадно, че не отишла заедно с мъжа си да строи Великата стена.
Минали пролетта и лятото, минавала есента – настъпил първият ден на десетата луна. Спомнила ли тогава Мън Дзян Ню, че мъжът й заминал с лека дрешка и решила да му занесе топли дрехи. Как ли не се опитвали майка й и баща й, дори и слугинята й да я разубедят – всичко било напразно. На баща й оставало да направи само едно – заедно с дъщеря си из път един слуга да прати – да й помага.
Не си боядисала лицето Мън Дзян Ню и не се напудрила, събрала косите си в кок, облякла една обикновена рокля, метнала на гърба си един възел с топли дрехи, паднала на колене пред майка си и баща си и казала:
— Докато не намеря мъжа си – няма да се върна!
Така напуснала Мън Дзян Ню родния си дом.
Минали със слугата си през едно село, минали през друго и стигнали до първия пост на Великата стена. Чиновникът на този пост харесал Мън Дзян Ню и поискал да я вземе за жена. Но Мън Дзян Ню започнала така да му вика, че нищо не му оставало освен да я пусне. Същият този чиновник си мечтаел за големи богатства и висок чин, и ето че написал на началството си доклад, че има една красива и мъдра девойка която се казва Мън Дзян Ню. Ще се зарадва началникът му, ще вземе за себе си девойката – а него ще го повиши в чин. Кой би си помислил, че началникът му също бил алчен за богатства и слава и че той също ще напише доклад на самия император Цин Шъ Хуан?
Преминали Мън Дзян Ню и слугата й поста и стигнали до една пропаст. Гледат – по тясната планинска пътечка няма как и двамата да минат – и от двете страни имало дълбоки каньони. И не щеш ли, в същия този момент замислил слугата зло в сърцето си. Решил насила да накара Мън Дзян Ню да му стане жена.
А Мън Дзян Ню била наистина умна. Не се изплашила, усмихнала се и казала:
— Съгласна съм – само че трябва да намерим сватовница.
— Къде ще я намериш тук? — зачесал си главата слугата.
Усмихнала се пак Мън Дзян Ню и му показала малко червено цветенце, което растяло по средата на планината, и казала:
— Нека сватовница ни е това цветенце – скъсай го и ще ти стана жена!
Погледнал го слугата – привлякло го цветето. Забравил слугата за опасността и тръгнал да слиза надолу. През това време Мън Дзян Ню го бутнала! Полетял слугата — вълче сърце — направо надолу в пропастта.
Останала девойката сам-самичка. Нищо не знае – може би мъжът и вече отдавна не е измежду живите.
Дошла до Великата стена, седнала на земята, и горчиво заплакала. Три дена и три нощи плакала. Размила се Великата стена от сълзите й и рухнала на земята. И видяла тогава Мън Дзян Ню останките от мъжа й.
А през това време императорът Цин Шъ Хуан тъкмо получавал доклада от чиновника си. Приискало му се да направи Мън Дзян Ню своя жена. Заповядал императорът на своята стража да намерят девойката и да я доставят направо в императорската канцелария.
Видяла Мън Дзян Ню императора, и още повече го намразила, а пък императорът я харесал. Заповядал да седне до нея и й казал:
— Стани моя жена, Мън Дзян Ню!
— Добре, — отвърнала му девойката — само че преди това искам да изпълниш три мои условия.
— Не само три, но три пъти по сто условия съм готов да ти изпълня. Кое е първото? Казвай!
— Позволи ми три месеца да съм в траур за мъжа си.
Зарадвал се императорът:
— Става! Казвай второто условие!
— Искам за мъжа ми да организираш пищно погребение.
— И това става, — съгласил се императорът. — Ще заповядам да се купи най-хубавият гроб и най-големият саркофаг. Ще заповядам седем дена в седмицата и четиридесет и девет дена да се четат молитви. А сега – казвай и третото условие!
— Трето. Искам да облечеш обикновена платнена дреха, шапка с траурна лента, сам да носиш траурното знаме – и всички от твоята свита и подчинени да са в траур.
Изслушал императорът и третото условие, и започнал да се колебае: «Излиза че по този начин трябва да се призная за син на Фан Си Лиан – но пък тогава Мън Дзян Ню ще стане моя. Какво пък – ще се призная за син на Фан Си Лиан!»
Така се съгласил императорът да изпълни и третото условие.
Настъпил денят на погребението. Забравил за етикета императорът – облякъл платнена дреха, шапка с траурна лента – и наистина – би си помислил човек, че почтителен син баща си погребва. Мън Дзян Ню също била в траурни дрехи, а останките – в каляската ги возели. Чиновниците и военните –също дошли всички в траур на погребението. Тръбят, удрят барабаните и се приближават до гробището на семейство Фан. Препречила им се на пътя една река – голяма и дълбока. Отклонила се Мън Дзян Ню от каляската, хвърлила се в реката и потънала.
Останал Цин Шъ Хуан без нищо, от ярост загубил ума и дума, ден и нощ за Мън Дзян Ню мисли. И започнал да убива хората без причина. Влиза в залата и пита:
— Каменният кон до портата, сено яде ли?
Чиновникът, естествено отговаря:
— Не може каменният кон сено да яде.
Разгневил се императорът и се развикал:
— Как така не може? Убийте го!
И така всеки ден по един човек убивал. Треперят чиновниците от страх. Имало из между тях един честен и безкористен. Дошъл неговият ред да се срещне с императора. Прибрал се вкъщи мрачен-мрачен.
През това време духът на звездата Тай-бо се превърнал в беден даоистки монах, приближил се до къщата на чиновника и започнал да удря дървената тупалка.
Чул чукането старецът-портиер, излязъл навън и казал:
— Нашият господар има добро сърце, когато и да дойдеш – винаги ще заповяда да ти се даде една мярка ориз и една мярка брашно. Само че днес не си дошъл навреме – в скръб е потънал господарят ни – няма как да ти помогне.
Отговаря даоисткият монах:
— Не ми трябва нито ориз, нито брашно – дошъл съм да спася господаря ви!
Като чул това старецът-портиер побързал да заведе даоисткия монах при господаря си. Извадил от ръкава си даоиста един камшик и казал на чиновника:
— Ето ти камшика «захвърляй планини». Утре, когато отидеш в двореца, скрий го в ръкава си. Когато те попита императорът: «Каменният кон сено яде ли?» Ще отговориш: «Яде» и ще удариш с камшика. Конят в същия този миг ще започне да яде сено. Кажи още – че с този камшик могат планини да се хвърлят – и той ще помогне да се намери Мън Дзян Ню.
Казал това и изчезнал. На другия ден, чиновникът скрил камшика в ръкава си и отишъл в двореца.
Пита го императорът:
— Каменният кон сено яде ли?
— Яде — отговорил чиновникът.
Чудят се от свитата – замръзнали по местата си. А Цин Шъ Хуан пак пита:
— Как така може каменният кон сено да яде?
Отговаря му чиновникът:
— Ако не вярвате – отидете сами да видите.
Втурнали се всички към портата, взели от конюшнята сено и го хвърлили на каменния кон. Разтревожил се в този момент чиновникът и си помислил: «Ами ако не се получи? Но какво да се прави, така или иначе ще се умира!» Помислил си това чиновникът, размахал ръкава си и силно се провикнал:
— Яж сено, дъвчи сено. Яж сено, дъвчи сено!
И наистина – конят започнал да дъвчи сеното. И започнали всички да пляскат шумно. Помолил императорът да му се разкрие тайната. Сановникът връчил на императора камшика и му разказал всичко което даоисткият монах му казал.
Развеселил се Цин Шъ Хуан и напуснал двореца да търси Мън Дзян Ню. Малките планини – в реките ги хвърлял, а големите – в морето. Ту на изток се устремявал, ту на запад.
Разтревожил се царят-дракон на четирите морета: по целия кристален дворец навсякъде звън се чува. Изпратил спешно два малки морски дракона-стражари да разучат защо се получава така. Върнали се те и докладват:
— Императорът Цин Шъ Хуан с камшика «захвърляй планини» търси Мън Дзян Ню! Страшна опасност може да сполети двореца ни. Цяла планина на покрива ни може да се стовари!
Изплашил се царят-дракон, затреперело от страх рибното войнство – крабове и раци. Трябва да се спасяват, а къде да бягат? Мън Дзян Ню е мъртва, а тялото й къде е – никой не знае.
През това време, влиза в залата – дъщерята на царя-дракон. Всичко засиява от красотата й, и казва:
— Искам да те спася от тази напаст, тате!
Пита царят:
— Как ще го направиш това, дъще?
— Позволи ми да се превърна в Мън Дзян Ню. Като ме види императорът, ще престане да хвърля планини.
Натъжил се царят, че ще се раздели с дъщеря си – ама какво да направи – съгласил се.
Хвърлял планини императорът, хвърлял, и изведнъж гледа – във водата удавница. Извадил я – това била самата Мън Дзян Ню! Пипнал я – гърдите й били още топли. Зарадвал се императорът, върнал се с нея в двореца и я направил своя жена.
След година им се родил син. Разказала му тогава жената, че не е Мън Дзян Ню, а дъщеря на царя-дракон и че трябва да се върне в двореца си. И ето че веднъж, през нощта, откраднала вълшебния камшик, взела сина си и напуснала двореца. Захвърлила сина си в далечни планини, а самата тя се гмурнала във водата.
Живеела в планините една стара тигрица, видяла бебето и започнала да го кърми с мляко. След година го занесла на големия път и го захвърлила там.
Недалеч от пътя живеели дядо и баба с фамилия Сиан. Нямали те нито син, нито дъщеря. Всеки ден се трудели – тоуфу правели. Всяка сутрин, ходел стареца да го продава. Вървял си той една сутрин и що да види – на пътя момченце лежи. Взел го радостен и се върнал вкъщи. Пораснало момчето – главата огромна, ушите дълги – а каква сила имал само – цели планини повдигал. Нали бил роден от майка – дъщеря на дракон и от тигрица изхранен.
Нарекъл го стареца Сиан Юен. Минали години и станал Сиан Юен цар на царство Чу. Унищожил династията Цин и отмъстил за Мън Дзян Ню и Фан Си Лиан.
Видео:
Текстът на китайски език:
神话传说孟姜女哭长城
相 传在秦朝的时候，有一户姓孟的人家，种了一棵瓜，瓜秧顺着墙爬到姜家结了瓜。瓜熟了，一瓜跨两院得分啊！打开一看，里面有个又白又胖的小姑娘，于是就给她 起了个名字叫孟姜女。孟姜女长大成人，方圆十里、八里的老乡亲，谁都知道她是个人好、活好、聪明伶俐，又能弹琴、作诗、写文章的好闺女。老两口更是把她当 成掌上明珠。
这时候，秦始皇开始到处抓夫修长城。有一个叫范 喜良的公子，是个书生，吓得从家里跑了出来。他跑得口干舌燥，刚想歇脚，找点水喝，忽听见一阵人喊马叫和咚咚的乱跑声。原来这里也正在抓人哩！他来不及跑 了，就跳过了旁边一堵垣墙。原来这垣墙里是孟家的后花园。这功夫，恰巧赶上孟姜女跟着丫环出来逛花园。孟姜女冷不丁地看见丝瓜架下藏着一个人，她和丫环刚 喊，范喜良就赶忙钻了出来，上前打躬施礼哀告说：“小姐，小姐，别喊，别喊，我是逃难的，快救我一命吧！”
孟姜女一看，“范喜良是个白面书生模样，长得挺 俊秀，就和丫环回去报告员外去了。老员外在后花园盘问范喜良的家乡住处，姓甚名谁，何以跳墙入院。范喜良一五一十地作了口答。员外见他挺老实，知书达礼、 就答应把他暂时藏在家中。 范喜良在孟家藏了些日子，老两口见他一表人材，举止大方，就商量着招他为婿。跟女儿一商量，女儿也同意。给范喜良一提，范公子也乐意，这门亲事就这样定 了。
那年月，兵荒马乱，三天两头抓民要夫，定了的亲 事，谁家也不总撂着。老两口一商量，择了个吉日良辰，请来了亲戚朋友。摆了两桌酒席，欢欢喜喜地闹了一天，俩人就拜堂成亲了。常言说：“人有旦夕祸福，天 有不测风云”。小俩口成亲还不到三天，突然闯来了一伙衙役，没容分说，就生拉硬扯地把范公子给抓走了！
这一去明明是凶多吉少，孟姜女成天哭啊，盼啊！ 可是眼巴巴地盼了一年，不光人没有盼到，信儿也没有盼来。盂姜女实实地放心不下，就一连几夜为丈夫赶做寒衣，要亲自去长城寻找丈夫。她爹妈看她那执拗的样 子，拦也拦不住，就答应了。孟姜女打整了行装，辞别了二老，踏上了行程，孟姜女一直奔正北走，穿过一道道的山、越过一道道的水。
孟姜女打整了行装，辞别了二老，踏上了寻失的行 程。饿了，啃口凉饽饽；渴了，喝口凉水；累了，坐在路边歇歇脚儿。有一天，她问一位打柴的白发老伯伯：“这儿离长城还有多远？”老伯伯说：“在很远很远的 地方是幽州，长城还在幽州的北面。”孟姜女心想：“就是长城远在天边，我也要走到天边找我的丈夫！”
孟姜女刮着凤也走，下着雨也走。一天，她走到了 一个前不着村、后不着店的荒郊野外，天也黑了，人也乏了，就奔破庙去了。破庙挺大，只有半人深的荒草和龇牙咧嘴的神像。她孤零零的一个年轻女子，怕得不得 了。可是她也顾不上这些了，找了个旮旯就睡了。夜里她梦见了正在桌前跟着丈夫学书，忽听一阵砸门声，闯进来一帮抓人的衙役。她一下惊醒了，原来是凤吹得破 庙的门
窗在响。她叹了口气，看看天色将明，又背起包裹上路了。
一天，她走得精疲力尽，又觉得浑身发冷。她刚想 歇歇脚儿，咕咚一下子就昏倒了。她苏醒过来，才发觉自己是躺在老乡家的热炕头上。房东大娘给她擀汤下面，沏红糖姜水，她千恩万谢，感激不尽。她出了点汗， 觉得身子轻了一点，就挣扎着起来继续赶路。房东大娘含着泪花拉着她说：“您大嫂，我知道您找丈夫心切，可您身上热得象火炭一样，我能忍心让您走吗！您大 嫂，您再看看您那脚，都成了血疙瘩了，哪还是脚呀！”孟姜女一看自己的脚，可不是成了血疙瘩了。她在老大娘家又住了两天，病没好利索就又动身了。老大娘一 边掉泪，一边嘴里念道：“这是多好的媳妇呀！老天爷呀，你行行好，让天下的夫妻团聚吧！”孟姜女终于到了修长城的地方。她打问修长城的民工：您知道范喜良 在哪里吗？打听一个，人家说不知道。再打听一个，人家摇摇头，她不知打听了多少人；才打听到了邻村修长城的民工。邻村的民工热情地领着她找和范喜良一块修 长城的民工。
孟姜女问：“各位大哥，你们是和范喜良一块修长城的吗？”
大伙说：“是！”
“范喜良呢”大伙你瞅瞅我，我瞅瞅你。含着泪花谁也不吭声。盂姜女一见这情景，嗡的一声，头发根一乍。她瞪大眼睛急追问：“俺丈夫范喜良呢？”大伙见瞒不过，吞吞吐吐地说：“范喜良上个月就——就——累累-累饿而死了！”
“尸首呢？”
“大伙说：“死的人太多，埋不过来，监工的都叫填到长城里头了！”
大伙话音未落，孟姜女手拍着长城，就失声痛哭起 来。她哭哇，哭哇。只哭得成千上万的民工，个个低头掉泪，只哭得日月无光，天昏地暗，只哭得秋风悲号，海水扬波。正哭，忽然“哗啦啦”一声巨响，长城象天 崩地裂似地一下倒塌了一大段，露出了一堆堆人骨头。那么多的自骨，哪一个是自己的丈夫呢？她忽地记起了小时听母亲讲过的故事：亲人的骨头能渗进亲人的鲜 血。她咬破中指，滴血认尸。她又仔细辨认破烂的衣扣，认出了丈夫的尸骨。盂姜女守着丈关的尸骨，哭得死去活。
正哭着，秦始皇带着大队人马，巡察边墙，从这里路过。
秦始皇听说孟姜女哭倒了城墙，立刻火冒三丈，暴 跳如雷。他率领三军来到角山之下，要亲自处置孟姜女。可是他一见孟姜女年轻漂亮，眉清目秀，如花似玉，就要霸占孟姜女。孟姜女哪里肯依呢！秦始皇派了几个 老婆婆去劝说，又派中书令赵高带着凤冠霞帔去劝说，盖姜女死也不从。最后，秦始皇亲自出面。孟姜女一见秦始皇，恨不得一头撞死在这个无道的暴君面。但她转 念一想，丈夫的怨仇未报，黎民的怨仇没伸，怎能白白地死去呢！她强忍着愤怒听秦始皇胡言乱语。秦始皇见她不吭声，以为她是愿意了，就更加眉飞色舞地说上劲 了：“你开口吧！只要依从了我，你要什么我给你什么，金山银山都行！”
孟姜女说：“金山银山我不要，要我依从，只要你答应三件事！”
秦始皇说：“莫说三件，就是三十件也依你。你说，这头一件！”
孟姜女说：“头一件，得给我丈夫立碑、修坟，用檀木棺椁装。”
秦始皇一听说：“好说，好说，应你这一件。快说第二件！”
“这第二件，要你给我丈夫披麻戴孝，打幡抱罐，跟在灵车后面，率领着文武百官哭着送葬。”
秦始皇一听，这怎么能行！我堂堂一个皇帝，岂能给一个小民送葬呀！“这件不行，你说第三件吧！”
盂姜女说：“第二件不行，就没有第三件！”
秦始皇一看这架式，不答应吧，眼看着到嘴的肥肉摸不着吃；答应吧，岂不让天下的人耻笑。又一想：管它耻笑不耻笑，再说谁敢耻
笑我，就宰了他。想到这儿他说：“好！我答应你第二件。快说第三件吧！”
孟姜女说：“第三件，我要逛三天大海。”
秦始皇说：“这个容易！好，这三件都依你！”
秦始皇立刻派人给范喜良立碑、修坟，采购棺椁， 准备孝服和招魄的白幡。出殡那天，范喜良的灵车在前，秦始皇紧跟在后，披着麻，戴着孝，真当了孝子了。赶到发丧完了，孟姜女跟秦始皇说：“咱们游海去吧， 游完好成亲。”秦始皇可真乐坏了。正美得不知
如何是好，忽听“扑通”一声，孟姜女纵身跳海了！
秦始皇一见急了：“决，快，赶快给我下海打捞。”
打捞的人刚一下海，大海就哗——哗——地掀起了滔天大浪。打捞的人见势不妙，急忙上船。这大浪怎么来得这么巧呢？，原来，龙王爷和龙女都同情孟姜女，一见她跳海, 就赶紧把她接到龙宫。随后，命令虾兵蟹将，掀起了狂风巨浪。秦始皇幸亏逃得快，要不就被卷到大海里去了。
孟姜女哭长城的传说在民间广为流传，其夫范喜良 （卫辉人）被魏王征召修筑长城（今卫辉与辉县交界的战国长城）劳累而死，埋于长城之下。孟姜女寻夫哭至卫辉池山段长城，感动天地，哭塌长城，露出丈夫尸 骨。至今在卫辉池山乡歪脑村一带还流传其故事，山上能见到孟姜女哭塌长城的泪滴石。新乡市区有孟姜女河，孟姜女路，孟姜女桥等名称。
