Другият начин за опростяване е чрез намаляване на броя на често употребяваните йероглифи. Когато някой йероглиф е употребяван в различна географска област по различно време и за различни цели, често е претърпявал промени в графиката си, като по този начин се появяват варианти на същите йероглифи (разнописи), наречени в китайското езикознание 異體字/异体字. Броят на този тип йероглифи в китайския е огромен, наброявайки около 40% от всички йероглифи в йероглифния речник Канси. Писмеността като цяло е опростена чрез избирането на един от разнописите на същия йероглиф, обикновено на този, който е най-прост в графично отношение, за стандартен, като по този начин останалите варианти са изхвърлени от употреба.
Опростяване преди 20-ти век
Като два противодействащи си процеса, усложняването и опростяването са функционирали в течение на еволюцията на китайската писменост. Този начин на писане е минал през процес на усложняване малко или много като естествено развитие в процеса на използването им в различни времена и места и за все по-сложни цели. Опростяването, от друга страна, се случва като резултат от естествената тенденция за по-малко усилие за писане и като резултат на точното изпълнение на планирането и извършването му.
Опростяване преди 1949 г.
Започвайки през втората половина на 19-ти век, опростяването на писмеността достига нови размери като основна част от всеобщата реформа на китайския език. От една страна има растящо съгласие за това, че системата на писане създавала пречка за постигането на по-високо ниво на грамотността. От друга страна с премахването на изпитите за държавни чиновници през 1905 г. и окончателното сваляне на династия Цин от власт през 1911 г., аурата на традиционната писменост драстично отслабва, като отваря път за по-драстични реформи на писмеността, които ще облагодетелстват масата, която я използва.
Ранният етап на реформата на писмеността през последните години на династия Цин е маркирана от високия ентусиазъм за фонетизиране на писмеността, като за предпочитане е по-малко радикалния подход към опростяването. Чувството относно традиционната писменост сред реформаторите на езика, което взима надмощие в тенденцията на 20-тия век, било, че тази система е толкова несъвместима с модернизиращия се Китай, затова би било по-добре да бъде заменена или допълнена с фонографската система на писане. Минали около две десетилетия преди да бъде напълно осъзнато, че заменянето на писмеността, служеща си с традиционни йероглифи, с фонографска система е непостижимо, ако не изобщо, то поне в близкото бъдеще. Още повече, фонетичното писмо е смятано от много учени, включително някои от защитниците на фонетичната система, за удачно само за ниско културните слоеве на обществото. Съсредоточено внимание е насочено към опростяването като практически подход към подобряването на традиционната писменост.
Циен Сюентун (钱玄同, Qián Xuántóng) публикува най-влиятелната статия, която доразвива мотивите и плана за реформата на писмото. Той поддържа идеята, че ако традиционната писменост не претърпяла революция, цялостното образование в Китай би било невъзможно. Също така нямало да бъде възможно да има унифициран общонароден език или напълно развит писмен език, който да може да бъде използван като подходящо и ефективно средство за новото познание, което вече е споделено от хора от други страни. Това, твърди той, било заради китайската писменост, която, като „умираща писменост”, била негодна да записва изрази от всекидневния живот или да изразява нови схващания и идеи от други езици.
Това, което има предвид под революция, е фонетизирането. Циен Сюентун твърди, че това да се напише единен национален език посредством фонетична система на писане било не само необходимо, но също така. Ако се придържаме към Циен, китайската писменост на някой етап от развитието си е била само на една крачка от това да е фонетична. Широко разпространеният метод на заемките преди династия Сун (690 – 1279) разкрива особена характеристика на фонетичната писменост. Ако всички думи с еднакво произношение биват изписвани с един-единствен йероглиф обаче, разбирането би било невъзможно.
Опростяването в периода 1950-1960 г.
Друг виден представител на защитниците на опростяването на йероглифите е Луфей Куей (陆费逵, Lùfèi Kuí), който предлага към 1909 г. опростените йероглифи да бъдат използвани в образованието. Годините след движението Четвърти май през 1919 г., много антиимпериалистки настроени китайски интелектуалци търсят начини да модернизират Китай. Скоро участниците в Движението започват да наричат традиционните йероглифи пречка на модернизиращия се Китай и затова предлагат да бъде започната реформа. Предлагани са варианти както за опростяване на йероглифната писменост, така и за напълно премахване на йероглифите. Фу Съниен (傅斯年, Fù Sīnián), лидер на движението Четвърти май, нарича китайски йероглифи „писмеността на волове дяволи и змии богове” (牛鬼蛇神的文字, niúguǐ shéshén de wénzì), а Лу Сюн (鲁迅, Lǔ Xùn), известен китайски автор на 20-ти в., заявява, че „ако йероглифите не бъдат унищожени, то Китай ще загине със сигурност”.
През 30-те и 40-те години на ХХ в. дискусиите за опростяването на йероглифите намират място дори в правителството на Гуоминдана и много китайски интелектуалци поддържат идеята, че опростяването на йероглифите би подпомогнало вдигането на грамотността в Китай. 3024-те опростени йероглифа, събрани от Циен Сюентун, са официално представени през 1935 г. като таблица на първата група опростени йероглифи (第一批簡體字表/第一批简体字表, dìyī pī jiǎntǐzì biǎo, ди и пи дзиентидзъ бяо) и биват отхвърлени през 1936 г. Вдигането на грамотността при много езици на света е използвано за извинение за ортографски реформи на писмеността.
Китайската народна република публикува първата серия официално опростени йероглифи в два документа – първият през 1956 г., а вторият – 1964 г. През 50-те и 60-те години на ХХ в., когато объркването около опростяването на йероглифите е все още буйно, „преходни” йероглифи, които комбинират елементи от опростени и такива, които предстояло да бъдат опростени, се появяват често, но после изчезват.
Дзиенхуадзъ дзун бяо (简化字总表, jiǎnhuàzì zǒng biǎo, дзиенхуадзъ дзун бяо) Пълен списък на опростените йероглифи или последният списък на опростените йероглифи, обявен през 1986 г., съдържа следното:
• Таблица 1, която съдържа 350 поотделно опростени йероглифа, чието опростяване не може да бъде обобщено в принципите на опростяване на останалите йероглифи;
• Таблица 2, която съдържа 132 опростени йероглифа и 14 опростени ключа
(言 – 讠; 食 – 饣; 糹- 纟; 釒- 钅и др.), които могат да се обобщят и в други йероглифи;
• Таблица 3 – списък от 1753 йероглифа, които са опростени съгласно опростяването на ключовете от табл.
2. Този списък не е пълен, т.е. не съдържа всички йероглифи с даден ключ, така че йероглиф, който може да се опрости съгласно табл. 2, трябва да се опростява, дори да не е включен в табл. 3.
Показалец, който съдържа:
o 39 йероглифа, които официално са смятани за случаи, където по-скоро сложните йероглифи са премахнати в полза на по-простия вариант, отколкото където сложен йероглиф е заменен от новосъздаден по-прост йероглиф. Като цяло тези йероглифи са смятани за опростени, затова са включени тук за справка.
o 35 топонима, които са променени, за да заменят редки йероглифи с по-употребявани. Те не представляват опростявания на йероглифи, защото всъщност топонимът е това, което е променено, а не самите йероглифи. Оттогава само един топоним е върнат към първоначалната си форма.
第一批异体字整理表 (dìyī pī yìtǐzì zhěnglǐ biǎo, ди и пи итидзъ джънли бяо) или Списък на разнописите представлява списък с правописните разлики между континентален Китай от една страна и Хонконг и Тайван от друга. Въпреки че това технически не са „опростявания”, те често биват разглеждани като такива, тъй като в крайна сметка ефектът е същият. Този списък съдържа: 1027 разнописа, смятани за остарели в крайното преглеждане през 1993 г. Някои от тях са смятани за остарели и в Тайван и Хонконг, но други остават в употреба.
Инициативите на опростяването първоначално са насочени към премахването на йероглифите напълно и установяването на ханю пинин (汉语拼音, Hànyǔ pīnyīn) – латинизирана транскрипция, използвана в КНР от 60-те години на ХХ в., като официална писменост на КНР, но реформата никога не постига популярността, която левите са се надявали да постигне. След отменянето на втория опит за опростяване, КНР заявява, че желае да запази китайската ортография стабилна. Години по-късно, през 2009 г., китайското правителство издава голям подобрен списък, който включва 8300 йероглифа. В него не се представят нови опростявания, но шест йероглифа, класифицирани преди като традиционни, в следствие на което биват опростени, както и 51 разнописа биват върнати към стандартния списък. В добавка – ортографията на 44 йероглифа била леко променена. Също така практиката на опростяване на йероглифи по аналогия на ключовете им е спряна. Държавата комисия по езика официално посочва „прекомерното опростяване” като причина за възстановяването на някои йероглифи.
Методи на съкращаването
1. Заменяне на сложни елементи на йероглифи за масова употреба с такива, които са по-прости в графично отношение:
• 對 → 对; 觀 → 观; 風 → 风; 鳳 → 凤; 岡→ 冈
2．Сменяне на фонетика:
• 潔 → 洁; 鄰 → 邻; 極 → 极; 鐘→ 钟; 蘋 →苹
3. Премахване на цели елементи:
• 廣 → 广; 寧 → 宁; 滅 → 灭; 廠 → 厂; 習 → 习; 業 → 业; 鄉 → 乡
4. Форми от курсивното писмо (草书楷化, cǎoshūkǎihuà, цаошу кайхуа):
• 書 → 书; 長 → 长; 馬 → 马; 樂 → 乐 ; 車 → 车; 頭 → 头; 興 → 兴; 發 → 发; 東 → 东
5. Приемане на по-стари форми, които са графично по-прости:
• 涙 → 泪; 網 → 网; 傑 → 杰
6. Изобретяване на нови йероглифи (ключ-ключ):
• 體 → 体; 塵 → 尘; 竃 → 灶
7. Изобретяване на нови йероглифи (ключ-фонетик):
• 護 → 护; 驚 → 惊; 膚 → 肤;
8. Сливане на йероглифи, които звучат еднакво или подобно, като официален остава по-простият, носещ значенията на всичките, слети в него:
• 餘 → 余; 穀 → 谷; 後 → 后; 幹, 乾 → 干;
9. Обединяване на няколко йероглифа в един новосъздаден и опростен:
• 髮 и 發 → 发; 儘 и 盡 → 尽; 曆 и 歷 → 历;
10. Систематично опростяване на компоненти на йероглифи, така че всички йероглифи, които използват даден компонент, са опростявани по същия начин:
• 門 → 门; 閉 → 闭; 問 → 问,
но 開 → 开; 關 → 关; 鬧 → 闹; 鬩 → 阋 (докато само 鬥 се съкращава 斗);
• 馬 → 马; 騎 → 骑; 駕 → 驾;
• 鳥 → 鸟; 鴨 → 鸭; 鴕 → 鸵,
но鴄 ;
• 昜 (само като фонетик): 湯 → 汤; 楊 → 杨; 殤 → 殇, но 陽 → 阳; 傷 → 伤; 盪 → 荡;
Тъй като понякога традиционните йероглифи биват смесвани при опростяването по метод 8, може да се появи объркване, когато класически китайски текстове са изписвани с опростени йероглифи. В редки случаи опростените йероглифи всъщност стават една или две черти по-усложнени от традиционните, заради логиката. Пример за това е 榨 (zhà – изваждам), посочващ и напомнящ за предишния вариант搾. Трябва да се забележи, че ключът „ръка” (扌), с три черти, е заменен с ключа „дърво” (木), с четири черти. Друг пример за опростен йероглиф, който има повече черти от традиционния вариант, е 强 (12 черти), чийто традиционен вариант е 強 (11 черти). Едно специфично опростяване не променя броя на чертите изобщо, а представлява просто размяна на позицията на лявата и дясна част на йероглифа. Пример за това е йероглифът за „достатъчно”, традиционният е 夠, а опростеният е 够.
В КНР по-нататъшното опростяване на йероглифите започва да се свързва с левите от Културната революция, която кулминирала с втората серия опростяване, позната като ардзиен (二简, èr jiǎn), които са обнародвани на 20 декември 1977 г. с цел да се заменят вече опростените йероглифи с повече от 10 черти с още по-прости. На интелектуалците, които се противопоставят на реформата, им бива лепнат етикет на десни. Такъв един интелектуалец – Чън Мъндзя, дори извършва самоубийство. От части заради шока и безпокойствието, чувстващо се в началото на Културната революция и смъртта на Мао, втората серия на опростяването е недобре приета. През 1978 г. Министерството на образованието и Централният пропаганден център молят издатели на учебници, вестници и други писмени издания да спрат да използват втората партида опростени йероглифи. Тези йероглифи биват преподавани непоследователно в образователната система и хората използват йероглифи на различно ниво на официално и неофициално опростяване. Тъй като объркването и общественото несъгласие се увеличават, на 24 юни 1986 г. Държавният съвет отменя втората група опростени йероглифи напълно. Късно същата година властите издават крайния списък с опростените йероглифи, който е еднакъв с този от 1964 г., с изключение на 6 промени (включително връщането на 3 йероглифа, които са опростени първия път: 叠, 覆fù, 像; трябва да се отбележи, че формата 疊 се използва вместо叠 в регионите, където се използва традиционен китайски). Въпреки че не биват признавани повече за официални, някои йероглифи, опростени през 1977 г., остават в неформална употреба, както и биват учени от много хора в училище.
През втория тур опростяване продължават да се използват методите за опростяване от първия, например:
1. Замяна на фонетика с по-прост, а запазване на ключа:
2. В някои йероглифи биват заместени цели елементи с по-прости:
3. В някои йероглифи елементи, които са сложни, биват заменени с по-прости, които не е задължително да си приличат по никакъв начин.
4. В някои йероглифи биват премахнати цели елементи:
5. Някои йероглифи са директно заменени от други, поради фонетична близост:
Вторият тур опростяване прекъсва връзката с хилядолетно дълъг цикъл от писмени знаци, които са както неофициални, така и в един момент стават официални и стандартни (90% от промените направени при първия тур съществуват в масова употреба през вековете), като представя нови, непознати форми на йероглифите. Пълният брой на йероглифите, които биват променени – разликата между опростените йероглифи, мислени за незабавна употреба, и онези, които трябва да се разгледат отново, не е спазвана изобщо – и това, че се случва в навечерието на Културната революция, са причините, изтъквани като главни за провала на втория тур опростяване. Хората експерти, които били наети, са изгонени и вторият проект е изпълнен от Комитета без външна консултация, което може също да бъде смятано за фактор.
Всъщност реалните обстоятелства, отнасящи се до създаването и издаването на втората партида остава забулена в мистерия, поради все още класифицирания характер на много документи и политическата чувствителност на тази тема. Втората партида е съдържала само около 100 йероглифа, преди броят да бъде разширен до над 850. За двегодишното закъснение (1975-1977) е обвинен Джан Чунциао (张春桥, Zhāng Chūnqiáo). На фона на Културната революция бива създаден специален отдел, наречен „Проект 748”, създаден от подчертано неспециалисти, под чието наблюдение списъкът се увеличава значително. Смята се, че по-голямата част от този труд е представен без никаква проверка. Последвалото отхвърляне е цитирано като провален опит за изкуствен контрол върху посоката на еволюция на езика.
Докато замислената цел за по-нататъшни езикови реформи не се променят, конференцията, която през 1986 г. отменя втория списък опростени йероглифи, подчертава, че бъдещи реформи трябва да протичат с повече внимание и дори изрично забранява всякаква възможност за развитието на ханю пинин до независима писменост (文字wénzì, уъндзъ). В центъра на политиката за езиково планиране в Китай след конференцията спира да стои опростяването и реформата за стандартизацията на съществуващите йероглифи, а темата за бъдещо опростяване оттогава е описана като „неприкосновена”. И все пак възможността за бъдещи промени остава, а трудностите на китайската писменост и присъствието ѝ в информационните технологии подновява въпроса за романизацията.
Днес вторият тур опростяване е смятан за неправилен. Някои съкращения обаче остават в неофициални текстове и надписи, защото хората, които са били в училище от 1977 до 1986 г. са получили образованието си на опростени във втория тур йероглифи. Например магазините за яйца често са рекламирани като鸡旦, вместо правилното 鸡蛋, паркингите биват маркирани с 仃车, вместо 停车, а ресторантите – 歺厅, вместо 餐厅. Друг пример е ръкописните регистрационни номера от провинциите Хъбей и Хънан, които често се виждат написани с 丠 и予, вместо 冀 и 豫, които са съкращенията на тези провинции. Има и интересен случай с йероглифи опростени и запазени. Един такъв куриоз е това, че вторият тур опростяване е направил едно фамилно име на две. Оригинално фамилията 蕭 (Xiāo) е много популярна, докато фамилията 肖 (Xiào) е крайно рядка, споменавана разпиляно само в исторически текстове. Първото опростяване опростява蕭 до 萧, но все още йероглифите се различават. Второто опростяване обаче смесва двата йероглифа, опростявайки 萧 д о肖. Въпреки отменянето на втория тур опростяване, някои хора задържат肖 като своя фамилия, така че сега има две отделни фамилии – 萧 и 肖.
Дебатът по въпроса за традиционните и опростени китайски йероглифи (繁簡之爭 или 正簡之爭/繁简之争 или 正简之争fánjiǎn zhī zhēng, фандзиен джъ джън или zhèngjiǎn zhī zhēng, джън дзиен джъ джън) е съществуващ дебат за китайската ортография сред хората, ползващи китайски йероглифи.
Един от въпросите, по който се спори е културната легитимност. Привържениците на опростените йероглифи казват, че китайската писменост се е променяла в течение на хилядолетия: минала е вече през вариантите си на гадателските кости (甲骨文, jiǎgǔwén, дзягууън), надписите по бронзови съдове (金文, jīnwén, дзинуън), печатното писмо (篆书, zhuànshū, джуаншу), чиновническия скрипт (隶书, lìshū, лишу). Още повече, някои опростени йероглифи са взимани директно от стандартни форми, които са били в употреба в течение на столетия, както е йероглифът 礼, вместо традиционната му форма 禮. Някои опростени йероглифи всъщност са възстановки на древни форми, които са се усложнявали с времето. Като пример за това е йероглифът за облак, който оригинално е 云 (yún, юн), но този йероглиф също е бил зает, за да означава и думата омофон със значение казвам. За да не стават двусмислия на двете употреби на йероглифа, се прибавя ключът дъжд (雨, yǔ, ю), когато йероглифът е в значение на облак, като по този начин се образува съвременният традиционен йероглиф 雲. Омофонът със значение казвам е архаична дума в съвременния китайски, докато 雲 остава да значи облак. Опростената версия просто връща 云 в оригиналната му употреба като облак.
В отговор на това поддръжниците на традиционните йероглифи казват, че докато някои опростени йероглифи придобиват стара стандартна и съкратена форма, с която са съществували много дълго време, по-голямата част от промените, направени от КНР са „неестествени”, като например премахването на елемента сърце (心, xīn, син) от думата любов (愛, ài, ай), като по този начин се получава йероглифът (爱) без „сърце”. За мнозина новият йероглиф, изразяващ „безсърдечна” любов, е тотално противопоставяне на конфуцианските норми, които проповядват синовно уважение и човечност.
Про-традиционно настроените заявяват, че т.нар. промени през вековете са само изменения в стила на изписване, не в структурата на йероглифите, особено след уеднаквяването на писмеността от първия император. Заявяват също, че много други опростени йероглифи биват произволно съставени от правителството на КНР, за да извъртят традиционната китайска култура за политически цели с цел да осъществи това, което КНР вижда като модернизация. Въпреки факта, че опростяването на йероглифите започва през 1956 г., а началото му е още в началото на ХХ в. преди обявяването на КНР, и че опростяването не е част от Четирите старини , нито от Културната революция, обявяването опростяване на йероглифите, борбата със Старините и Културната революция са предателски актове на разрушение на традиционната китайска култура. В резултат на подобна „неестествена” еволюция много от характеристиките, подчертаващи различни китайски йероглифи, включително ключове, етимологии и фонетици са унищожени в опростените форми на същите йероглифи. Често цитиран пример за това е йероглифът за мъдър и свещен 聖 (shèng, шън) в традиционна форма и 圣 в опростен вариант. В опростения вариант е премахнат ключа владетел (王, wáng, уан), заменяйки го ключ земя (土, tǔ, ту). Опозиционерите на опростяването завяват, че КНР е политически мотивирана да опрости този йероглиф, за да лиши от смисъл религиите и да омаловажи императорското минало на Китай („Владетелят (императорът) и благочестивите хора са вече само прах”). Поддръжниците на опростяването отбелязват, че 圣, значещ буквално свещен, е древен елемент, използван в йероглифи като 怪 (guài, гуай), който значи буквално луд, и че 圣 е бил използван като разнопис на 聖 преди още китайското комунистическо правителство дори да е съществувало.
Фонетиците и ключовете са друг спорен момент
Привържениците на опростените йероглифи казват, че йероглифите най-често са съставени от част, показваща произношението (наречена фонетик) и част, която показва, в най-общ смисъл, семантиката на йероглифа (наречен корен или ключ). По време на процеса на опростяването има няколко опита за донасяне на по-голяма кохерентност на тази система. Например в структурата на традиционния йероглиф 憂 (yōu, йоу), значещ притеснен, тъжен, няма добър индикатор за четенето му, защото няма ясно откроени ключ и фонетик. Опростената форма е 忧, ясна комбинация от ключ изправено сърце, който стои отляво и изразява емоцията, и фонетика 尤 (yóu, йоу) отдясно.
Опонентите – поддръжници на традиционните йероглифи сочат, че някои опростени йероглифи третират зле фонетиците на оригинални йероглифи, например 盤 (pán, пан) – чиния, има за фонетичен елемент 般 (bān, бан) отгоре, докато опростената форма е 盘, чиято горна част сега е舟 (zhōu, джоу). 盧 (Lú, Лу) като фамилията Лу и 爐 (lú) като пещ, фурна, огнище споделят общ елемент 盧 в оригиналните си форми, но биват нелогично опростени卢 и респективно 炉, където фонетикът е 户 (hù, ху) и е доста по-малко полезен. Някои йероглифи биват лишени напълно от фонетика си. Пример за традиционен йероглиф, опростен така, че фонетикът му да е напълно премахнат е 廣 (guǎng, гуан) със значение широк, обширен, където целият „вътрешен” йероглиф 黃 (huáng, хуан) е затворен от 广. Опростен, този йероглиф се пише само 广, без целия вътрешен елемент.
Относно ключовете подкрепящите опростените йероглифи казват, че на първо място ключовата система е дефектна. Например думата 笑 (xiào, сяо) смея се, усмихвам се има ключ бамбук (竹, zhú, джу).
Премахването на ключа 雨 от традиционния вариант на 電 (diàn, диен – електричество) е знак, че китайският се движи напред в модерна ера, тъй като 雨 – ключа дъжд, символизира, че електричеството идва от светкавицата. Въпреки това днес вече електричество може да се произвежда по много повече начини, отколкото само светкавица, което доказва, че опростяването на 電 до 电 е по-реалистичен подход в развитието на по-добър китайски в модерния свят.
Привържениците на традиционната писменост заявяват, че опростяването завършва с прекъсната връзка между йероглифите, което затруднява учениците да разширяват речника си от гледна точка на разпознаването и на значението, и на произношението на някой нов йероглиф. Например 鬧 (nào, нао) шумен сега е 闹, където е с ключ врата (门, mén, мън), който не е показателен за значението. Друг пример е опростяването на йероглифа 愛, където, както беше споменато по-горе, е премахнат ключа сърце и се получава 爱.
Някои традиционни йероглифи са ясно различими, като например 電 – електричество, 繩 (shéng, шън) – въже, 龜 (guī, гуей) – костенурка. След опростяването всичките 3 йероглифа имат същи елементи, но нямат никаква връзка с оригинала. Респективно 电, 绳 и 龟 могат лесно да не бъдат разпознати. Опростяването на думата електричество 電до 电 вече я изважда от естествения контекст. Вече не принадлежи на групата 雪 (xuě, сюе) сняг, 雷 (léi, лей) гръмотевица и 雲 облаци.
Съкращението на йероглифите от комунистическата партия не е систематично. Различни проучвания са правени сред различни възрастови групи, особено деца, с цел да се покаже, че намаляването на броя на чертите на фонетици или ключове губи връзката между отделни йероглифи. Това всъщност прави много трудно за изучаващите и четящите опростени йероглифи да различават йероглифи, докато не започнат да разчитат само на заучаването им наизуст. За опростяването като цяло има много теории – и научно обосновани и емоционално подтикнати. Фактите обаче сочат, че след тази реформа на езика се стига до парадокса хора, говорещи един език, пишат по различен начин. В днешно време трудност за разчитането на традиционни йероглифи се забелязва само при слабограмотните жители на Китай, а опростените йероглифи стават все по-популярни в Тайван. Това не означава, че случилото се с езика е нещо естествено, а точно обратното, както вече беше споменато по-горе, довежда до много объркване, противопоставяне на групи хора, поддръжници на двата типа йероглифи, а дори взема и човешки жертви.
