Текст на старокитайски език
晋太元中，武陵人捕鱼为业。缘溪行，忘路之远近。忽逢桃花林，夹岸数百步，中无杂树，芳草鲜美，落英缤纷。渔人甚异之。复前行，欲穷其林。
林尽水源，便得一山，山有小口，仿佛若有光。便舍船，从口入。初极狭，才通人。复行数十步，豁然开朗。土地平旷，屋舍俨然，有良田美池桑竹之属。阡陌交通，鸡犬相闻。其中往来种作，男女衣着，悉如外人。黄发垂髫，并怡然自乐。
见渔人，乃大惊，问所从来，具答之。便要还家，设酒杀鸡作食。村中闻有此人，咸来问讯。自云先世避秦时乱，率妻子邑人来此绝境，不复出焉，遂与外人间隔。问今是何世，乃不知有汉，无论魏晋。此人一一为具言所闻，皆叹惋。余人各复延至其家，皆出酒食。停数日，辞去。此中人语云：“不足为外人道也。”
既出，得其船，便扶向路，处处志之。及郡下，诣太守，说如此。太守即遣人随其往，寻向所志，遂迷，不复得路。
南阳刘子骥，高尚士也，闻之，欣然规往。未果，寻病终，后遂无问津者。
Превод на съвр. китайски език
东晋太元年间，武陵郡有个人以打渔为生。一天，他顺着溪水行船，忘记了路程的远近。忽然遇到一片桃花林，生长在溪水的两岸，长达几百步，中间没有别的树，花草鲜嫩美丽，落花纷纷的散在地上。渔人对此（眼前的景色）感到十分诧异，继续往前行船，想走到林子的尽头。
桃林的尽头就是溪水的发源地，于是便出现一座山，山上有个小洞口，洞里仿佛有点光亮。于是他下了船，从洞口进去了。起初洞口很狭窄，仅容一人通过。又走了几十步，突然变得开阔明亮了。（呈现在他眼前的是）一片平坦宽广的土地，一排排整齐的房舍。还有肥沃的田地、美丽的池沼，桑树竹林之类的。田间小路交错相通，鸡鸣狗叫到处可以听到。人们在田野里来来往往耕种劳作，男女的穿戴跟桃花源以外的世人完全一样。老人和小孩们个个都安适愉快，自得其乐。
村里的人看到渔人，感到非常惊讶，问他是从哪儿来的。渔人详细地做了回答。村里有人就邀请他到自己家里去（做客）。设酒杀鸡做饭来款待他。村里的人听说来了这么一个人，就都来打听消息。他们自己说他们的祖先为了躲避秦时的战乱，领着妻子儿女和乡邻来到这个与人世隔绝的地方，不再出去，因而跟外面的人断绝了来往。他们问渔人现在是什么朝代，他们竟然不知道有过汉朝， 更不必说魏晋两朝了。渔人把自己知道的事一一详尽地告诉了他们，听完以后，他们都感叹惋惜。其余的人各自又把渔人请到自己家中，都拿出酒饭来款待他。渔人停留了几天，向村里人告辞离开。村里的人对他说：“我们这个地方不值得对外面的人说啊！”
渔人出来以后，找到了他的船，就顺着旧路回去，处处都做了标记。到了郡城，到太守那里去，报告了这番经历。太守立即派人跟着他去，寻找以前所做的标记，终于迷失了方向，再也找不到通往桃花源的路了。
南阳人刘子骥是个志向高洁的隐士，听到这件事后，高兴地计划前往。但没有实现，不久因病去世了。此后就再也没有问桃花源路的人了。
Превод на български език
По времето на периода Тай Юен в У Лин имало един рибар. Един ден, той тръгнал по поречието и загубил представа докъде бил стигнал. Стигнал една цъфнала прасковена гора. Цялата горичка се побирала на няколко стотин стъпки от двата бряга. Там били само прасковени дръвчета. Ароматните растения били свежи и прекрасни. Нападалите цветчета настилали земята. Рибарят много се изненадал. Отново пристъпил напред, желаейки да стигне края на тази гора.
Гората свършвала с един речен извор, след което се откривала една планина, където имало малък процеп. Изглеждало сякаш оттам блика светлина. Тогава (рибарят) си оставил лодката и влезнал през процепа. В началото бил много тесен и едва едва се промъквал човек. Вървял още няколко десетки крачки и изведнъж пред него се открил светъл простор. Земята била равна и широка, а жилищата били подредени. Имало хубаво поле и прекрасни реки, и имало подобно на черницата и бамбука растения. Пътеките между отделните поля се пресичали ясно. Кокошките и кучетата не се гонили. Тези, които работели на полето, мъжете и жените, по дрехите им, всичките приличали на чужденци. Беловласите старци и децата с разпуснати коси и със спокоен вид се радвали и забавлявали.
Когато видели рибаря, всички много се изненадали и го попитали от къде идва. Поканили го на гости у дома. Сипали вино и заклали кокошка в негова чест. В селото се разчуло за този човек и хората започнали да го разпитват. Те самите казали, че техните предци, за да избягат от терора на династия Цин, заедно с децата и жените си дошли в това изолирано от външния свят място. Повече не излизали и нямали контакт с хора от външния свят. Те го попитали коя е династията, която сега управлява и се оказало, че не знаят за династия Хан, а какво остава за Уей и Дзин. Този човек едно по едно разказвал всичко, което е чувал. Всички само въздишали. Всеки от останалите хора го канил в своя дом и го нагощавал. След няколко дни той се простил с тях. Но хората му казали: „Не трябва да говориш за нас.”
След като излезнал от процепа, намерил лодката си и следвал предишния път. Навсякъде правил маркировка. Стигнал до градското управление и се срещнал с началника на градската управа, и му казал как били нещата. Управникът тогава изпратил хора, за да търсят знаците, които оставил по пътя. Но след това обаче те се изгубили и повече така и не намерили пътя.
Лиу Дзъ Дзи от Нан Ян, който бил високопоствен, образован човек, чул това и с голям ентусиазъм се отправил натам. Но нямало резултат и скоро се разболял и починал. След това вече нямало никой, който да пита за пътя.
Видео:
