Бронз
Във всички култури бронзът е бил първият смесен метал, който поради своята твърдост и устойчивост на корозия, се е употребявал за битови нужди и за военното дело. На територията на Европа бронзът се е използвал именно със селскостопанска и военна цел, докато в централноазиатските страни ритуалната му роля е особено подчертана. Китай започва да използва бронзови предмети още преди 4 000 години в периода на културата Луншан, но употребата на бронзови церемониални съдове достига своя връх през династиите Шан и Джоу, като най-старите находки са на възраст от 3200 години и откритите предмети са смятани за най-добрите и изящни бронзови произведения и в наши дни. Всъщност единствените предмети, отливани от бронз в ранната епоха, са оръжията, култовите вази и елементи от колесницата и сбруята на коня.
Епоха Шан
Изработените в края на епохата Шан притежават сложна и фина украса, чийто относително постоянен стил и повтарящи се мотиви откриваме, идентични, върху предмети от слонова кост, нефрит и дърво. Тя се състои в силно стилизирани рисунки на животински фигури, симетрично разположени от двете страни на оста, разделяща съда наполовина. Този анималистичен стил напълно отсъства през неолита и се появява внезапно; той е характерен за бронзовата епоха в североизточна Азия.
Бронзът е сплав от мед, малък процент калай и олово, с по-ниска точка на топене (между 700 и 900 градуса). При отливането произвежда минимално количество въздушни мехурчета и има максимална летливост, което позволява изработката на устойчиви на напукване и чупене предмети с остри като бръснач ръбове или изящна декорация.
В продължение на почти 2 000 години от 17 век пр.н.е. до династия Хан (206 г. пр. н. е. – 200 г. н. е.), китайците използвали този рядък и здрав метал за изработване на голямо количество ритуални съдове, музикални инструменти и оръжия, при което част от бронзовите кинжали и брадви също притежавали сакрален характер като символи на небесната власт на управляващия. Като цяло бронзовите изделия, използвани преди Цин-ханския период се разделят на три основни типа: едни, използвани по време на жертвоприношения и принадлежащи на аристократичните семейства, други, използвани за дневна употреба и трети, предназначени за погребални ритуали. Бронзовите предмети за практическа употреба включвали оръжия, музикални инструменти и кухненски съдове.
Бронзовите изделия притежавали огромно значение като артефакти на материалната култура, но също така и играели централна роля в религиозния свят на династия Шан (1766 – 1122 г.пр.н.е.).
Спиритичните практики на хората от този период произлизали от вярванията, че духовете на предците в отвъдния свят управляват щастие на хората на земята. Надписите върху гадателни кости доказват, че по време на династия Шан също така са били пренасяни жертви на широк кръг от природни сили и феномени, и че самите жертвени церемонии са били със много сложен характер.
Съдовете, които управляващите или аристократите използвали по време на жертвоприношенията били отливани от бронз и служели основно за съхраняване на храна, вино и вода.
Дългите крака на някои от тях позволявали приготвянето на храна върху огън. Триножниците и четириножниците например, които били с кухи крачета и произлизали от праисторически готварски съдове, били използвани за варене на трупове на цели животни, нужни за жертворпинушението. Всъщност те били най-големите и най-важните съдове по време на ритуалите жертвопринушение по време на династия Шан. Много от тях били изкопани 20 в., като най-големият и най-тежък триножник е 122 см висок и 875 кг тежък. Стара китайска легенда известна като „История за деветте легендарни триножника”, гласи, че 219 г. пр. н. е. Шъ Хуан от династия Цин дал задача на повече от 1000 души да спасят деветте триножника, които били потънали на дъното на река Съшуей (провинция Анхуей, източен Китай). Според легендата, деветте съда били създадени по заповед на владетеля на династия Ся като символ на племенната сила. А според историческия запис Zuo Zhuan, отнасящ се за периода 722-406 г. пр. н. е., армии от племето Чу тръгнали на експедиция срещу въстанало племе, което било под юрисдикцията на източен Джоу и те пазели деветте триножника, но така и не могли да ги вземат. След падането на източен Джоу, владетелят на Цин – Шъ Хуан заповядал триножниците да бъдат пренесени в столицата. За съжаление лодката, която ги пренасяла потънала в реката и съдовете така и не били намерени.
Джоу
Според древни текстове Джоу спазвали ритуалите от времето на династия Шан. Взимайки ги като основа, те ги доразвили и установили канони, свързани както със самия акт на ритуала, така и с подробностите около него. Много от ритуалите били описани в книгата Zhouli (Ритуалите на Джоу). Ритуални книги на древен Китай детайлно описват кой и в какво количество е бил упълномощен да използва различни видове свещени съдове. Първите научни изследвания и класификация на бронза от династиите Шан и Джоу са направени чак при династия Сун (960 – 1279г.), когато всеки вид е добил и свое научно название.
Правилата, базирани на социалната система били стриктно спазвани при използването на бронзовите съдове.
Девет триножника и осем съда за храна известни като гуей били използвани за церемонии, водени от сина на небето, върховния водач на племето. Аристократите, които били непосредствено след сина не небето по ранг, можели да използват седем триножника и шест съда за храна. Накратко броят на съдовете намалял прогресивно според ранга на собствениците си. Също така имало и стриктни правила, свързани с размера и тежестта на съдовете. Най-големият съд открит досега е с тегло 875 кг, а само в една императорска гробница са били открити над 1600 кг бронзови предмети – концентрация, която надхвърля всичко срещано дотогава в древния свят.
Още преди четири хиляди години в Китай са съществували маломащабни металолеярни занаяти, които към 1500 г. пр. н. е., по време на династия Шан, прераснали в голяма индустрия в средната равнина на Жълтата река. Именно в бронзовото леярство се инвестирали огромни количества труд и ресурси, докато в Месопотамия, Средиземноморието и Египет се инвестирало в архитектура и каменни конструкции. Проучвания на археолози от 1980 г. доказват, че на територията на централната Китайска равнина е имало цяла мрежа бронзово-леярски центрове, като град Анян в северната провинция Хънан е бил може би най-големият от тях.
Причината е била, че според традиционни текстове от времето на Джоу, град Анян е бил доминиращата столица на Шан. В него са открити голям брой царски гробници. Анян е бил ритуална столица на последните девет императора от династия Шан, като се започне от У Дин (1200 – 1181 г. пр. н. е.) до Ди Син ( 1085 – 1045 г. пр. н. е.). Други такива центрове са открити по поречието на река Янздъ, в южната част на провинция Хъбей и в северната част на провинция Хунан.
Периодите Шан и Джоу
Ритуалните съдове от периодите Шан и Джоу са твърде разнообразни по форма и предназначение, и в пълна степен демонстрират богатото въображение и творческо съзнание на китайците в древността. Триножникът дин още през периода Ян Шао (24-21 в. пр. н. е.) се е изработвал от глина, а по времето на династия Ся (21 – 16 в. пр. н. е.) е започнало отливането му от бронз. Дин е имал най-често кръгла форма, три крака и две уши, които са служели като дръжки. Въпреки че най-често срещаният представител от този тип е с три крака, в древността са били разпространени и множество негови разновидности с четири крака: fangding – квадратен триножник, liding – комбинация между ли и дин, pianzu ding – четириножник с плоски крака, който е бил в употреба единствено през епоха Шан и др. Днес триножниците все още могат а се срещнат, най-често в храмовете, като контейнери за изгаряне на благовония.
Съдът ли е с три кухи крака и две дръжки, стоящи нагоре. Среща се само при Шан и ранен Джоу. Йен (Yan) – съд за готвене на пара, направен най-често от две части. Долната част наподобява ли, а в горната част има решетка. От ръба стърчат две дръжки.
Съдове за сервиране на храна: гуей (gui) – дълбок кръгъл съд с капак и кръгли крачета. Обикновено има две дръжки, по някога се среща и с четири и много рядко без нито една. Дръжките обикновено представляват глави на животни.
Фу – квадратен сън, с четири крака разположени при ъглите на съда и с похлупак. Той се среща по време на династия Джоу. Дуей (Dui) – сферичен съд, съдържащ две почти идентични части, отново срещат се при Джоу. Доу (Dou) – широка и обемна купа, разположена върху висок, масивен крак. Среща се във всички периоди, но само 5-4 в. пр. н. е. има капак. Фан И (Fangyi) представлява триъгълно ковчеже с капак, приличащ на наребрен покрив. Смятан е за съд, в който се е съхранявало зърно, но според някой арехеолози трябва да се причисли към съдовете за вино. Срещал се е по време на Шан и ранен Джоу.
Съдове за съхранение и сервиране на вино: Йоу (You) – съд с люлееща се дръжка и капак. Долната част е издута и е разположена или върху един широк крак, или върху четири крака на птица. При Шан дизайнът е по-опростен, докато при Джоу е по екстравагантен, както по форма, така и по декорация.
Дзуън (Zun) – масивен съд, с много екстравагантен дизайн. Ху (Hu) съд за съхранение на вино, с форма, наподобяваща елипса. Не е много издут и има цилиндрични дръжки. Лей (Lei) – съд за вино или вода, с триъгълна или кръгла форма и капак. Раменете са широки, а надолу съдът се стеснява. Дзя (Jia) – триножник с кръгло тяло, което се разширява към капака. Рядко се среща и като четиринижник с квадратна форма. Бу (Bu) – много голям кръгъл съд, който се свива към горния ръб. Той също се е срещал само при Шан и ранен Джоу. Ю (Yu) – много елегантен съд, който се разширява в горната част, от която излизат две дръжки. Той е служел за вино и за вода.
Съдове за сипване и пиене на вино: Гуан (Guang) – кана с триъгълна или елипсовидна форма. Похлупакът с формата на животинска глава, а чучурът е много широк. Дръжката е сложно орнаментирана. Хъ (He) представлява чайник с три или четири крачета и капак, който е прикрепен към съда със синджир. Срещуположно на чучура е дръжката, която също е с форма на животинска глава. Дзюе (jue) – дълбок съд с плоско, а в по-късния период овално дъно, чиито дизайн е бил специално предназначен за загряване на виното, което личи и от дългите крака на съда. Джъ (Zhi) – съд със широко дъно и широк капак. Името си получава по време на династия Сун, когато те правят класификацията, затова не е много сигурно дали това е оригиналното име на съда. Гу (Gu) – дълъг и тънък съд за пиене на вино, чиито име също не е сигурно. Гун (gong) е бил съд с двойна функция – използвал се е както за наливане на вино, така и за пиене. В древността е имало няколко разновидности на този съд, със или без крака, плитки или дълбоки, но винаги с капак във формата на глава на бик.
Триножникът дзяо (jiao) е бил предназначен за пиене на вино затова няма чучур, а двата края са издължени и заострени, с което наподобяват опашка на птица. Голяма част от бронзовите съдове са били специално предназначени за вино и алкохол. Най-голям брой съдове намерени от времето на династия Шан са за вино и това се обяснява с факта, че китайците били големи негови ценители. Често пъти, когато домакинът посрещал своите гости, според съществуващата по онова време ритуална система, поднасял виното в дзюе (jue). По време на жертвените церемонии често е бил използван и дзя (jia), който по форма наподобява дзюе, но е сравнително по-голям.
Съдове за вода: Съдовете за вода с церемониални и ритуална цел са само три: пан (pan), и (yi) и дзиен (jian). Пан е широка и ниска купа със здрав и солиден крак. Среща се със или без дръжки и е служела като умивалня. И е съд, който наподобява лодка и има широк чучур и стабилна дръжка. Датира от средата и края на династия Джоу. Дзиен е масивен, дълбок съд с четири дръжки.
Използван е по два начина: напълнен с вода, е служел за огледало и напълнен с лед за съхранение на храни. Датира от 5-3 в. пр.н. е.
Ритуалният съд гу (ди), появил се през ранен Джоу и излязъл от употреба през периода Воюващи царства ( 475 – 221 г. пр. н. е.) е бил използван за съхраняване на зърно. Формата му е квадратна или правоъгълна, като капакът и долната част са симетрични и взаимно се прихлупват. Йероглифът, с който се изписва името на съда, посочва, че в него е имало част, изработена от бамбук, но конкретно за този модел съдове съществуват множество различни йероглифи.
Особен тип сред бронзовите съдове е сидзун (xizun), който се е изработвал във формата на различни видове птици или животни: бухъл, слон, тигър, бик или друго жертвено животно. В манастирите от времето на Шан и Джоу често се е срещал и квадратният съд И (Yi), който също се е използвал на съхранение на вино.
Според популярното научно мнение, част от бронзовите предмети от първите династии са възникнали в резултат на модификацията на съществуващите през неолита керамични съдове, докато други са преминали през процес на еволюция на бамбукови, каменни или костни съдове и битови предмети. За отливането на бронзовите съдове са били използвани керамични калъпи, които оформяли съда отвън и отвътре с изключителна прецизност. В западна Азия, още преди средата на третото хилядолетие пр. н. е. шумерите вече са познавали техниката за отливане на бронзови съдове с помощта на восък. Затова може да се каже, че бронзовата ера в Китай е започнала сравнително късно, но технологията за отливане на бронз чрез използване на керамични форми е била наследена от уникалните методи за направа на керамични съдове през неолитния период, които в Китай са се развили самостоятелно. Както за прототипните, така и за по-късните форми е характерна изящната орнаментация. Най-често срещаният декоративен елемент е спиралата, наричана още ”гръмовиден” или „гънковиден” мотив върху керамичните и нефритените съдове.
Ин Шан
По времето на Ин Шан (1324 – 1066 г. пр. н. е.), спиралата се е трансформирала като декорация върху бронза и върху други предмети от костен материал и бяла керамика. През втората половина на династия Шан започват все повече да се налагат зооморфните мотиви с птици, тигри и др. В праисторическите легенди с тигър, кон и облак са били обозначавани видовете родови членове, затова произхода на тези символи може да бъде потърсен в тотемната система. Още най-ранните представители носят типичната шарка taotie, което представлява стилизиран образ на ненаситно чудовище или дракон и шарката leiwen, която също прилича на дракон. По-късните разновидности карат учените да определят тези шарки като предшественици на по-изящните дракони в китайското изобразително изкуство. От всички декорации може би най-интригуващите са тези с дивите и свирепи животни. Според класификацията на Сун, тези свирепо изглеждащи образи са пример за митичните taotie – „изгладнял човекоядец без тяло”. Това твърдение не е напълно вярно, защото тези образи все пак имали тела. Според някои историци, животните изглеждали така, защото собствениците им искали да внасят респект чрез бронзовите си съдове. Тук следва да отбележим, че човешките лица и фигури се срещат твърде рядко върху бронзовите съдове от древен Китай. Върху един от откритите съдове хъ е изобразено човешко лице с чифт драконови рога, а върху един от съдовете йоу е изобразена човешка фигура, която прегръща тигър, краката на мъжа са боси и са върху лапите на тигъра, а главата му е в устата на тигъра. На лицето на човека не се чете нито страх, нито болка. Някой археолози смятат, че човекът е магьосник и този съд е бил използван от него самия, тъй като в древността се е смятало, че магьосниците се свързвали с отвъдния свят при употребата на алкохол и именно затова му е трябва съд за вино.
Западен Джоу
След периода на Западен Джоу (1066-771 г. пр. н. е.) постепенно започват да се налагат мотивите с птици, като принципът на симетрия остава запазен. Към средата и края на Западен Джоу вълнистите линии, верижните плетеници и рибните люспи в по-голямата си част изместват изображенията на животни като обект на декорация. На този етап принципът на симетрия започва да се нарушава и се заменя с обръчовидни или верижни мотиви, които минават около съда.
Династия Джоу
През династия Джоу бронзовото изкуство претърпява слабо развитие и като цяло в голяма степен имитира постиженията от периода Ин Шан. След средата на Западен Джоу, цялостната украса постепенно става все по-оскъдна, а мотивите по ръбовете на съдовете изчезват. Гравираните линейни мотиви от по-ранните периоди с течение на времето преминават към по-дълбок релеф и достигат до инкрустиран дизайн. За украса на съдовете освен инкрустация на тюркоази, мед и сребро се развило изкуството за инкрустация на матирано злато, а също и на нефрити в златен обков. Обектите на инкрустация най-често били животни, в комбинация с взаимно преплитащи се сложни геометрични форми, съставени от прави, диагонални или извити линии.
Династия Шан
Още през династия Шан, а по-късно и по времето на Джоу е съществувала засилваща тенденция да се отливат съдове с надписи, които отбелязвали нечие благородно деяние, получаване на почетно отличие от императора, назначаване на чиновническа длъжност, уреждане на договор, създаване на нова скулптура, полагане на клетва или някое друго по-значимо събитие. Съдовете открити от времето на Шан са много малко на брой и в повечето случай надписът е бил името на собственика на съда или името на най-стария член на семейството. Много повече надписи са намерени от времето на късен Шан и ранен Джоу. Днес тези съдове дават ценна историческа информация на археолозите за съществуващите социални и битови условия на живот по онова време, като най често информацията се е отнасяла за войни и предсказания. Най-ценният съд с надписи е гуей, намерен 1976 г. в провинция Шаанси. На дъното на съда има 32 ръкописа, разполовени в четири линии. Текстът казва точните дати на известни битки, които напълно съвпадат с историческите документи. Но не всички надписи върху бронзовите ритуални съдове са напълно разтълкувани.
Чак в началото на периода на Воюващите царства декорациите и надписите върху бронзовите съдове претърпяват силна трансформация, като изследователите посочват за основни причини на тази еволюция самобитното развитие на изкуството, от една страна, и влиянието на бурните исторически процеси върху него, от друга.
Изследванията на палеархеолозите дават сведения, че изкуството на Шан и Джоу е било издигнато на едно твърде високо ниво, благодарение на занаятчийския труд на робите, задоволяващи капризите на благородниците. Според мнението на китайските историци още по времето на Ин Шан са съществували професионални прослойки, които са били освободени от физически труд, а се занимавали изцяло с изобретяването на различни дизайни. Именно поради тази причина може да се говори за отделяне на изкуството от труда в Китай още в средата на второто хилядолетие пр. н. е. и превръщането му в професия за тясно специализиран кръг от хора, както и предназначено за елита от там насетне.
Днес красотата на древното бронзово изкуство може да бъде открита върху съдовете за жертвоприношения и изгаряне на благовония в храмовете, върху статуите в манастирите или върху декоративните предмети по домовете.
Свободното приложение на традиционната декорация, заимствана от бронзовите съдове, се е превърнало в неделим елемент в съвременната архитектура, облекло и мебелен дизайн. По този начин величието и изяществото на древен Китай се пренася и в наши дни.
