Разглеждайки калиграфията като вид художествено себе изразяване и изкуство, трябва да отбележим, че периодичните занимания с калиграфия, могат да бъдат изключително полезни за подобряване на концентрацията, съсредоточеността, волевия контрол, търпението и педантичността. Калиграфията развива фината моторика, оптическия контрол, точността, постоянството – като в този си аспект може да я разглеждаме като вид медитация.
От гледна точка на графологията като психодиагностичен инструмент, калиграфията не се препоръчва като вид терапия. Това важи особено за хора с изразени стресови симптоми, прекалено педантични, сковани психически, склонни към депресии и перфекционисти.
През 1950 г., английският учен Б. Холгрен за първи път описва дислексията – явление свързано с частичното нарушаване на функциите в дейността на лявото полукълбо на мозъка. Дислексията или както още я наричат – словесната слепота е вид нарушение на речта при което говорещият замества думите със сходни по звучане такива; по време на четене, болният от дислексия човек, грешно възприема думите и ги замества с близки по буквен състав.
Защо се получава така? Причината е, че при по-голяма част от хората доминиращото полукълбо е лявото. То управлява движенията на дясната ръка и в него е локализиран речевият център – т.е. то отговаря за речта. Дясното полукълбо е свързано с творческите способности на индивида (музика, рисуване и т.н.) и как той възприема света. Когато лявото полукълбо не е достатъчно активно се развива левичарството. При левичарите “главната” ръка е лявата. Болните от дислексия хора са най-често левичарите. Недостатъчната активност на лявото полукълбо се компенсира от дясното. Интересно е да се отбележи, че ако страдащите от дислексия хора на Запад са средно 7% от населението, то в Япония процентът е едва 1-1,5%.
От какво зависи това? В съвременния японски език се използват три основни писмени системи – канджи – йероглифи с китайски произход, и две азбуки създадени в Япония – хирагана и катакана. При частично увреждане на лявото полукълбо на мозъка, хората успяват да четат канджи, но не и кана. В този случай дясното полукълбо компенсира лявото, което е отговорно за образното мислене. В някои болници в САЩ, дори, дават на пациенти страдащи от тежка форма на дислексия да четат текстове написани с китайски йероглифи. Както е известно, писменост съставена от зрителни символи активизира работата и на лявото, и на дясното мозъчно полукълбо. За да запомни йероглифите, човек трябва да притежава образна памет която зависи от правилното функциониране на дясното полукълбо.
Калиграфията оптимизира дишането
Калиграфията помага да се оптимизира дишането. Самият процес на изписване на йероглифите напомня на гимнастиката Тай Дзи Цюeн която “упражнява тялото отвън и закалява духа отвътре”. Тай Дзи Цюeн изучава различните положения на дланта, разглежда всяко едно движение и жест внимателно. В калиграфията това също се прави. Гимнастиката Тай Дзи Цюeн практикува метода “водата точи камъка” – много бавно, но понякога и бързо, се развива дълбокото дишане. В калиграфията е възприето да се вярва, че мозъкът контролира дишането, а дишането контролира пръстите, когато пишем. За да се намери центъра на четката и бъде всяко едно движение на четката енергично и прецизно – е необходима тренировка на волята. Не можем да позволим на пръстите да контролират четката, без значение какво се изписва на хартията. Затова Тай Дзи Цюeн и калиграфията практикуват практически едно и също – тренират процеса на дишането и закаляват тялото и волята на човек.
Когато се вземе четката, човек трябва да се концентрира върху съвършеното, мисълта трябва да е ясна и безразлична към славата, и богатствата. Работата на съзнанието не трябва да се нарушава от външни влияния. Ин и Ян трябва да са балансирани, което гарантира телесното здраве, спира делението на клетките и обмяната на веществата се забавя. Калиграфията възстановява душевното равновесие, отхвърляйки всички разрушителни помисли и влияния – също както и Ци Гун, и Тай Дзи Цюeн. След занятия по калиграфия, човек се чувства бодър и въодушевен, а дишането е равномерно и дълбоко.
Калиграфията укрепва мозъка
Дясната половина на мозъка е отговорна за чувството за ритъм, темперамента, рисуването, въображението – всички тези фактори са основополагащи за занятията по калиграфия. Правилните линии, симетрията, равномерността, ритъма, темпото – това е калиграфията. На всичко това влияе дясното полукълбо на мозъка. За цялата си история, китайската писменост е претърпяла множество промени. Многобройните и разнообразни промени в пиктограмите се дължат на развитието на дясното полукълбо на мозъка на китайците, а зараждането на общата писменост е сформирала самобитния китайски характер.
Калиграфията е процес в който се използват мозъчната активност и движенията на ръцете. Най-добрите произведения в калиграфията имат много тънка структура. Калиграфията е модел който се състои от такива елементи като: точка, линия, повърхност, черно и бяло пространство. Колкото повече наблюдаваш, толкова по-ясно става разбирането.
Хората които се занимават с калиграфия, възприемат информацията по-бързо. Вниманието и наблюдателността при тях са по-добре развити. Когато започват да се занимават с калиграфия, обаче, много често губят кураж, че нищо не се получава. Тук няма нищо страшно – чрез упорит труд, старание и внимателно анализиране – изписването на йероглифите скоро се превръща в истинско изкуство!
Калиграфите живеят по-дълго
Това, че калиграфията спомага за удължаване на живота е научно доказан факт. Древните и съвременните калиграфи са живеели по-дълго от обикновените хора, например – четирите известни калиграфа – У, Ян, Ли и Джао — всеки от тях проживял повече от 70 години. По онова време това си е бил сериозен показател. Ян Дзъндзин когато бил на 76 години бил абсолютно здрав, и разбира се, би живял и до по-дълго, ако не беше убит от един въстанал войник. Калиграфът Уън, който живял по времето на династия Мин починал на 89 години. Лиан Тоншу от династия Цин – на 92; Дун Шупин – на 94; съвременният калиграф Су Дзусиан – на 110 години.
Днес съвременните хора все повече страдат от болки в гръбнака и ставите, а почти всеки трети човек страда от болки в гръбначния стълб. Древните китайски мъдреци са наричали гръбначния стълб “магистралата по която тече жизнената енергия ци”. Заедно с развитието и прилагането на нови методики за усвояване на знания като например обучение в игрова форма, следва да се обърнем за помощ и към историята. Древните китайци, например, са учили много и през голямата част от времето си са седели на специални чинове за учене. Притежавали са изправен гръбначен стълб и не са страдали от болки в гърба и ставите. Калиграфията има непосредствено отношение към това. Този вид изкуство оказва благоприятно въздействие не само върху физическото здраве на човек, но действа благоприятно и върху психиката му.
В своята статия “Калиграфията и здравето” доцентът от Пекинския институт за графическа комуникация Юен Пу разказва за влиянието на калиграфията върху мозъчната активност на човек и продължителността на живота. Счита се, че от всички произволни действия извършвани от човек, актът на писане на калиграфично писмо е най-сложният и трудоемък. Положението на пръстите, дланта, китката на ръката и самата ръка по време на държане на четката и изписването на йероглифите, всичко това тренира ръцете, пръстите, раменете, гърба и други части на тялото. Калиграфията напомня по своята същност гимнастиката Ци Гун която “променя тялото и движи ставите”. Този процес влияе на психическото и физическо здраве, спомага за по-добрата работа на мозъка и подобрява процеса на дишане. Калиграфията кара дясното полукълбо да чувства правилността на линиите, структурата и симетрията, ритъма и темпото, развива наблюдателността като стимулира креативността и фантазията. Също така, изследванията на Юен Пу показали, че се повишава значително скоростта на реакцията и в двете мозъчни полукълба при калиграфите – като при по-опитните калиграфи скоростта на реакцията в дясното полукълбо е значително по-бърза от тази при начинаещите. Юен Пу достига до извода, че студентите, които изучават калиграфия, значително по-бързо асимилират и възприемат информацията в сравнение с другите.
Друг китайски специалист – професор Хенри Као, прави още по-смели изводи въз основа на проведените изследвания заявявайки, че практически няма такава болест, която да не се лекува от калиграфията. Резултатите показват, че пациентите практикуващи калиграфия, изпитват емоционално спокойствие и отпускане, изразяващо се в равномерно дишане, понижаване на кръвното налягане и пулса, и намаляване на мускулното напрежение. Подобрява се способността на индивида за определяне и диференциация на фигурите, както и способността за пространствено ориентиране. Клиническите изследвания са показали, че калиграфията влияе благоприятно и има положителен ефект върху пациенти страдащи от: аутизъм, синдром на нарушено внимание, синдром на дефицит на внимание, хиперактивност и др. Освен това, след упражнения с калиграфия, пациентите са показвали признаци на подобряване на логическото си мислене, подобрявали са паметта и концентрацията си, а болните от болестта на Алцхаймер са се ориентирали по-добре в пространството и са имали по-координирани движенията. Методът на лечебна терапия с калиграфия може да се е прилага успешно към пациенти страдащи от психосоматични и психически заболявания; като например: хипертония, диабет, шизофрения, диабет, неврози и др.
Калиграфията положително влияе върху концентрацията на вниманието, скоростта на пространствено възприятие, абстрактното мислене и като цяло подобрява и развива кратковременната, и образна памет. Също така, съвременните изследвания показват, че калиграфията може да се използва като алтернативен вид лечение за редица заболявания.
