Преводът на поезия е вид изкуство
Основната сложност на превода се състои в това, в процеса на работа да не се позволи на чувствата и емоциите да засенчат смисъла на превеждания материал. Професионалната задача на преводача е да пресъздаде работата на другия художник на словото и да я открие за читателя.
Произведението е популярно там където е било създадено и често остава незабелязано в другите държави, където хората говорят на други езици. Преводачът трябва не само да влезе в ролята на “домакин” и “господар” на даденото литературно произведение, но и да го направи достъпно за читателите на конкретната държава, т.е. да го представи в тази форма и на този език, благодарение на който ще могат да оценят работата му по достoинство. В процеса на превода, произведението съхранява своята същност, но неговата форма и впечатление което то пресъздава се преобразуват.
Тъй като лексиката и граматиката на всеки един език имат своите особености, преводът на поетическо произведение от един език на друг изисква модификации в звуковата подредба и прозодията. Да се подбере идеалният звуков еквивалент в езика на превода, доста често е невъзможно и затова буквалният превод се среща доста рядко.
Връзка между два поета
Преводът поражда връзка между двата поета, основана на любовта към изкуството. Ако преводачът знае езика на автора на оригинала, той може веднага да пристъпва към превода, ако ли не, той ще има нужда от помощ – от тълкувател (коментатор). Но не е задължително тълкувателят да се възприема като поет. По-добре е да се възприема като ходещ и говорещ речник. За подобни роли е най-добре да се използват услугите на изобретателен писател, който владее и двата езика.
Преводачът по същество е крадец, но за разлика от плагиаторите, той си признава това. Той краде оригиналния текст, добавя или изменя негови фрагменти, но открито посочва тези промени.
Преводаческата дейност
Преводаческата дейност е независима и в никакъв случай не се оценява по-ниско от оригинала, така че и най-оригиналните работи рядко могат да се нарекат абсолютно автентични. Понякога добрият преводач е способен даже да подобри художественната ценност на дадено поетическото произведение.
Преводач
Преводачът на поезия може да бъде сравнен с майстор-грънчар – този който създава нов съд според формата на стария. Преводачът има пълна свобода на действие когато става въпрос за неговото творение. Модификациите на думите, отклоненията от стандартните варианти и използването на остарели думи, и изрази са необходими инструменти за максимално доближаване до оригиналния стил на автора. Не трябва обаче да се допускат грешки и да се омаловажава изначалната роля на автора.
Правдивото тълкувание изисква въображение. Съществува риск, че преводачът може да преведе смисъла на оригинала повърхностно. Най-голямата сложност тук е да се даде воля на въображението и да се запази верността към оригиналния текст.
Важно е за преводача да е преводач-поет, а не поет-преводач, тоест личността на преводача трябва да доминира над личността на поета. Преводачът, който се справя отлично с превода на поетически призведения, не е задължително да може да съчинява собствени такива. Добрите поети не винаги са добри преводачи на поезия.
Изкуството на превода на поезия е необходимо да се учи и да се използва внимателно, тъй като лошият превод може да убие произведението.
Преводачът върви по неутъпкани пътеки. Той трябва да бъде готов да рискува и експериментира. Добрият преводач на поезия е рядкост и затова потребността от добри преводачи расте с всеки изминал ден.
