晉平公問於師曠曰：吾年七十，欲學恐已暮矣。Владетелят на Jin, Ping Gong попитал Shi Kuang: Аз съм (вече) на 70 години, още искам да се уча, (но) се страхувам, че съм в залеза на дните си.
師曠曰：何不炳燭 乎？平公曰：安有為人臣而戲其君乎？ Shi Kuang казал: Защо не запалиш свещ? Ping Gong отвърнал: Как е възможно да има такъв случай слугите да се подиграват на господаря си?
師曠曰：盲臣安敢戲其君乎？ 臣聞之，Shi Kuang казал: Как Вашият сляп слуга би се осмелил да се присмее на своя господар? Аз, вашият слуга съм чувал, че
少而好學如日出之陽，да бъдеш млад и да обичаш учението е подобно на слънцето, което изгрява.
壯而好學如日中之光，да бъдеш в разцвета на силите си и да обичаш учението е като светлината по пладне
老而好學如炳燭之明。в старостта си да обичаш учението е като светлината от запалена свещ.
炳燭之明，孰與昧行乎？平公曰：善哉！Светлината от запалена свещ, не е ли това по-добре от това да вървиш в тъмнина? Ping Gong възкликнал ‘чудесно изказване!’
